Читателски дневник на Алпай Ахмед

+ Живяла някога крал и кралица,които толкова много страдали,задето си нямали деца,че никой не можел да ги утеши. Те обходили всички лековити извори на земята ,отправяли горещи моливи ,давали обети,ходели на поклонения,ала всичко било напразно.

+ Чакалнята на господин Дьо Тревил и този ден бе задръстена от хора:благородници, дошли на посещение,граждани, които търсеха покровителство, лакеи с разноцветни ливреи, носещи собщения от своите господари, кралски мускетари в яркочервени куртки и наметала.

+ На своя осемнадесетгодишен син, който се готвеше да напусне домашното огнище, за да потърси пътищата на сполуката и славата ,господин Д'Артанян направи три подаръка:стара проскубана кранта с неопределен цвят,петнадесет екю - значителна сума за един беден селски благородник,каквото беше бащата на нашия млад приятел, и препоръчително писмо до господин Дьо Тервел.

+ Дяволите бяха се събрали тук на важно събрание . Ян Бибиян полюбопитства да чуе какво си говорят.Отначало тръпки го побиха от страх,като видя тия грозни,рогати чудовища,с мършави тела с дълги ръце,които се размахваха като сухи клони,разлюлени от вятъра.

Фют и Ян Бибиян нощуваха в една запустяла воденица, недалеч от града. В нея те се прибираха рано, още при залез слънце, свиваха се в един ъгъл, гдето бяха си поставили малко слама, и спяха сладко, докато изгрее слънцето, защото и двамата се уморяваха твърде много след дневното безцелно скитане,което, макар че им правеше голямо удоволствие,пак ги съсипваше.

Като се хванаха за ръце,Ян Бибиян и дяволчето Фют излязоха из трънливата долчинка и се упътиха към реката. Ян Бибиян беше особено доволен ,че си намерил другар,и беше горд, тоя негов другар е дяволче.Ухилен и щастлив, той от време на време подскачаше с всичка сила:
-Варда!- като че пред него имаше сума хора, които пречеха на пътя му.

Веднъж Ян Бибиян скиташе извън града съвсем безцелно. Всички деца бяха кое на училище,кое на работа.Пък беше хубав пролетен ден,когато цъфтят овошките,когато полето е зелено и когато птиците, които бяха надошли от юг, приготовляваха гнездата си. Всеки беше зает с работата си и Ян Бибиян нямаше с кого да се забавлява.

В едно малко градче, при една висока планина, при една голяма река имаше едно хлапе.Но то не приличаше на другите деца от градчето.То беше малко по-друго. Първо,то никога не вчесваше косата си и затова тя стоеше на главата му чорлава на челото и смачкана отстрани, прилична на изгоряла от слънцето трева,през която минала цяла черда телци

+ Но не минало много време и на Синбат пак му се преискало да тръгне по големия свят.бързо се приготвил за път и потеглил за Барса.Пак си избрал хубав кораб събрал екипаж моряци ипоел на път.Двайсет дни и двайсет нощи плавал корабът,носен от вятъра. След дълго пътешествие на Синбат му доскучало в неговия хубав дом в Световния град.Кой поне веднъж да плавал по море, който е свикнал да заспивалпод воя и свистението на вятъра,не му се стои на твърда земя Ала не минало много време и Синбат пак тръгналда посещава чужди страни.Купил скъпи стоки,заминал в Барса наел кораб и отплавал за Индия.През първите дни всичко вървяло добре,хо една сутрин задала се буря. Няколко години Синбат не напуснал родния си град.Всяка вечер го посещавали приятели ипознати,багдатски търговци,и той им разказвал приключения,а щом споменел за птицата Рух,за елемазната долина с огралните змии,обземал го такъв страх,сякаш все още се лута из това злобнашясто. Скоро обаче Симбат му докучало да седи на едно място и отново пожелал да попътешества по моретата.Купил той стоки,заминал в Барса и наел голям здрав кораб.Два дни моряците качвали в трюма денковете на котвата и корабите потеглили понесени от вятъра.