Читателски дневник на Симге Мехмед

В тази книга се разказва за едно момиче на име Еркюлея която намира труп. Името на обитата жена е мадам Роза. Жената предсказвала бъдещето. Тя се още се стахува, но иска да намери обиеца. Еркюлея го откри с помоща на нейния най-добът приятел Мийт. Обиеца е бил мимът от тяхната улица. Той я обил ,защото мадам Роза е предсказала на майка ми, че има нож и ще прободе някой с това оръжие.Най-много ме впечетли Еркюлея ,защото открива открива обиеца.Героите са:Еркюлея, Мийт, мадам Роза, мимът, майката на мима.

+ Книга от поредицата "Клубът на короната" ... Когато принцеса Дейзи научи, че в Академията ще бъде вкаран истински дракон, тя изпадна в ужас. Нима приятелките и ще я помислят за плашливо зайче? Но след това принцеса Дейзи имаше възможност да покаже на всички, че всъщност е много храбра... Във всяка история за принцеса от Клуба на короната има вълшебна думичка, която трябва да откриете. Принцеса София и приятелките и от Академията трябва сами да замислят и изработят красивите си бални рокли. Но принцеса Перфекта е решила твърдо да повреди тоалетите им и да провали изненадата на вечерта. Прочетете тази книга тя е много забавна и се разказва за много принцеси.

+ Това са кратки, забавни приказки, които счетоводител на име Бианки разказва на своето момиченце. Бианки бил търговски пътник и шест дена в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа счетоводителят Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Щом господин Бианки поръчвал Варезе, госпожиците от централата прекъсвали всички разговори, за да слушат неговите приказки. И как иначе — някои наистина са много хубави.

+ В книгата се разказва за две деца – Антон и Точица. Момичето било член на богато семейство с голяма къща и прислужници, а момчето живеело с болната си майка в малък апартамент. Въпреки различията двете деца били най- добри приятели. Накрая на книгата се разказва как Антон спасил от ограбване семейството на Точица. След като майката на момчето оздравяла те се нанесли да живеят в дома на момичето и всички били щастливи. Героите са Антон, Точица, госпожица Андахт, годеникът й, Берта и други.

+ Имал един кораб който се казвал Черната перла.В него имало прокълнати пирати.Неговият капитан бил Джак Спароу.Един ден французи които плавали в морето,във водата открили момче с пиратски медальон.Той бил синът на един от най-известните пирати.Капитанът на французкия кораб наредил на момиче от екипажа да премести момчето в леглата.Тогава те срещат Черната перла тя излиза от черна мъгла и тогава те започват война.Екипажът на лошите стават скелети под луната светлина и изглеждат много страшни,но все пак французите побеждават Черната перла.

+ В тази книга се разказва за Принц Емануел фон Заленщайн-така се казва момчето,с което си пише Ванеса.Той кара съученичките и' да пребледняват от завист.Обаче истината е,че този принц не същестува.Ванеса си го измисля за да затвори устата на превзатата Аурелия.Внезапно обаче класът на трите причтелки замина за мястото,където уж живее измисленият принц.

+ Това са кратки, забавни приказки, които счетоводител на име Бианки разказва на своето момиченце. Бианки бил търговски пътник и шест дена в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа счетоводителят Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Щом господин Бианки поръчвал Варезе, госпожиците от централата прекъсвали всички разговори, за да слушат неговите приказки. И как иначе — някои наистина са много хубави.

+ “Хъкълбери Фин” (1884) затвърждава мястото на Марк Твен като значим американски писател. Този роман на пръв поглед е детско-юношески, както и “Том Сойер”, от който води началото си, но за разлика от него е много по-сериозен. Четиристотин страници от ръкописа на романа са написани в средата на 1876г, веднага след публикуването на "Том Сойер". Според някои сметки Твен е писал романа седем години и го завършва през 1883 г. Други считат, че "Хъкълбери Фин" е писан паралелно с "Принцът и просякът" и други творби през 1880 и следващите години. Последната пета от книгата е предмет на много спорове. Според Лео Маркс по това време Твен е изпаднал в "нервен срив". В есето "Зелените хълмове на Африка" Ърнест Хемингуей пише за "Хъкълбери Фин": "Ако я четете, трябва да спрете, когато негърът Джим е отвлечен от момчетата. Това е истинският край. Останалото са хитрини." В същото есе той пише: "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин". Най-голямото постижение на Твен като писател е начинът, по който разказва “Хъкълбери Фин” и езикът, който използва. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си “Бил ли е Хък чернокож?” (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език. В периода около завършването на "Хъкълбери Фин" Твен написва "Живот по Мисисипи", която описва спомените на автора и новите му преживявания след 22-годишно отсъствие от река Мисисипи. Именно в нея той твърди, че "марк твен" е терминът, с който моряците оповестяват безопасната дълбочина.

+ Книжката съдържа много стихотворения написани от поета, най-известното от които е „Татковина“. На мен най-много ми хареса стихотворението „Дете за огнец“. То ми напомня за игра, която сме играли с мама и баба.

+ В тази книга има стихотворения, поеми и разкази, написани от Дора Габе. От тях най-много ми хареса стихотворението „ Баба“. В него се разказва за това, че детето мислело за смешно , че баба му някога била малка и правила нещата, както то сега върши.