Читателски дневник на Мелике Шабан

+ В тази книга се разказва за едно момче на име Леонардо да Винчи от селото Винчи край Флоренция. Той иска да стане изобретател. Един ден по случайност отиват с приятеля му Карло в работилницата за хартия на майстор Андрея ди Марко. След десетина минути група бандити нападат мястото. Те взимат формата на водния знак на банка "Медичи" собственост на семейство Медичи. Леонардо и приятелят му са решени да разберат каква е целта на тази кражба. След ден те разбират, че с формата се правят пари. Това означава , че тези хора ще правят фалшиви банкноти. Докато търсят източника на кражбата децата се забъркват в много неща и ги задържат в плен. Като се освободят намират човека виновен за кражбата и всичко се нарежда. Герой-Леонардо, Карло, майстор Андрея и други. Аз разбрах, че е лошо да се краде . Поуката е: Не прави лошо, защото всичко се връща.

+ В тази книга се разказва за призрази, извънземни и медиуми. Ще разкажа малко за прираците. Има един единствен призрак който удря шамари когато спиш. Друг пък възкръсва всяка година, качва се на такси, изяжда шофюра и си тръгва. Както има смешни призраци така и много лоши. Хората са виждали най-много извънземни извънземни в Розуел.Там един чавек твърди, че когато си легнал затворил кравите си в обора, а на сутринта те били навън с отрязани глави.Друк видял НЛО( Неидентифициран Летящ Обект) във въздуха. Ако незнаеш дали си медиум, прочети това. Едно момиче вижда, че училището ще е зтрупано с камани и тя с приятелката й ще умрат. На другия ден тава се СЛУЧИЛО.

+ В тази книга се разказва за едно момиче на име Еркюлея която намира труп. Името на обитата е мадам Роза. Жената предсказвала бъдещето. Тя се още се стахува, но иска да намери обиеца. Еркюлея го откри с помоща на нейния най-добът приятел Мийт. Обиеца е бил мимът от тяхната улица. Той я обил ,защото мадам Роза е предсказала на майка ми, че има нож и ще прободе някой с това оръжие. Герои-Еркюлея, Мийт, мадам Роза, мимът, майката на мъма. Най-много ме впечетли когато Еркюлея открива открива обиеца. Аз разбрах, че никога нетрябва да се откозвам.

+ В тази книга се разказва за едни много хубави стихотворения написани от великия писател Петко Славейков. Намен най-много ми харесаха:напомняне и извинение. Ще ви спомена и за автара на тази прекрасна книга. Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик.Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир.

+ В тази книга се разкава за много стихотворения на Доре Габе. Почти всички са за деца. Има за Коледа, Нова годино, Великден, Гергьовден и др.Ще ви кажа някой заглавия. Апостолат,Баба, Великден,Горкият,Блазе му и др.

+ В тази книга се разказва за едно момче което е много палаво. Неговото име е Ян Бибиян. Един слънчев ден той вижда нещо което много го учудва и незнае какво е. Отива до него и разбира, че това е едно малко дяволче. Ян Бибиян и дяволчето имат много приклячения заедно. Например един път дявола смени главата на детето с глинена. Друк път Ян Бибиян скъса опажката на дявола. Отиди в едно царство и никой там не се осмеляваше дори да го пипне, защото дяволската опашка беше у Ян Бибиян. Един път той отиде в каменна гора където нямаше пиле, трева, път, дърво което да не бъде вкаменено. Но слава бого, че и от там също избяга. О да аз бях забравила да кажа, че майка му и баща му се притеснили много за него и бяха виде камък който пишеше “Ян Бибиян е мъртав”, но всичко се оправи момчето намери главата си намери родителите си и почна да ходи на училище. Герои са- Ян Бибиян, дяволчето и родителите му. Най-много ме впечатли, че той се измъкна от камента гора. Аз разбрах от тази книга, че не е хубаво да се правят пакости.

+ В тази книга се разказва за едно момче на име Емил. Той е голям пакостник, но майка му винаги двърди, че все пак има нещо мило в него и е така. Съседите от години събирали подписи за да го пратят в Америка, но усилията им са на празно. Ще ви разкажа една негова история. емил винаги е искал да има кон, но баща му никога не даваше. Един ден отиваха на разпродажба. Това го правиха хората които искаха да си спестят пари, защото щяха да се местят. Когато слезнаха от колата емил беше видял мнаго хубав кон който е млад, но скъп.Емил събра си събра пари по своя начин и купи този кон. Герои са-Емил, сестра му, майка му, баща му, помощницата им и неговия най-добър приятел Алфред. Най-много ме впечетли, че Емил накрая разбира, че не е хубаво да се правят пакости и утива на училище. Аз разбрах от тази книга, че не е хубаво да се правят пакости.

+ В тази книга се разказва за една бавачка която гледа четири деца на име: Джейн, Майкъл и близнаците Джон и Барбара. Те с Мери Попинз имат много приключения. Тя идва при семейството когато има източен вятър и си тръгва при западен вятър. Ще ви разкажа една доста смешна история. Джейн и Майкъл отиваха при чичото на Мери Попинз с нея. Кагото отидаха в къщата нямаше никой. Мери Попинз погледна нагоре и що да види чичо си Албърд.Той твърдеше, че кагато има рожден ден в петък се смее наистина много и изведнъж полита във въздуха. Историята свършва като Джейн и Майкъл толкова се смеят, че и те политат във въздуха ама чичото каза, че ако си помислиш нешто тъжно пак ще си на земята. Така и направиха. Герои са-Мери Попинз,Джейн, Майкъл и близнаците Джон и Барбара Всичко в тази книга ме впечетли. Аз разбрах, че не всичко е естина.

+ В тази книга се разказва за един барон който има наистина много приключения. Той се казва барон Мюнхаузен. Някой негови пътефествия са по вода, а други по суша. Ще ви разкажа една история каято е много смешна: Барон Мюнхаузен и неговият екипаж се качили на холандски кораб. Изведнъж се появил ужосен ураган и счупил едната мачта. Тя одарила компаса и те незнаели накъде да плават. Пред тях се появил един странен остров. Когато слезнали от кораба те стпили место на вода, на мляко. Видели хора които имали по три крака. Като са излезли от млякото стъпили на сирене, а да жителите на този остров имали опечен и готов за ядене хляб. Всичко там растяло по дърветата. Кебапчета, хасул и много други. Когато си тръгва ли всички били трогнати от този остров. Герои са-барон Мюнхаузен. Всичко в тази книга ме впечетли. Аз разбрах, че не всичко е естина.

+ Пинокио е едно дървоно, страхотно и храбро човече.Той е имал наийстина много преживявания.Ето едни от тях: с баща си, с момиче със синя коса, в цирка, с акула, в затвора, в света на забавленията, когато му порасва носът за двари път и му го кълвът враните, когато става магаре и много друге. В края на книгата една сутрин момчето се беше превърнала в истинско дете. Герои-Пинокио,баща му и момичето със синя кос. Автор-Карло Колоди.