Читателки дневник на Айсел Исмаил

+ Дора Петрова Габе (Истинско име: Изидора) (28 август 1888, с. Харманлък, днес Дъбовик, Добричка област — 16 ноември 1983, София) е българска поДъщеря на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библ. поредица „Библиотека за най-малките“. Редактор (1939–1941) на детското списание „Прозорче“.

+ Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик.Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. Дядото на Петко Славейков, Рачо Чехларя, е от Банско или Якоруда. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново. Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков. П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение — „Акатист на три светители“ — е запазено.

+ Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости отколкото са дните в годината. Вместо знаме вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата.Автор на книгата Астрид Линдгрен (родена през 1907 г.) е най-популярната детска писателка в света. Тя е автор на повече от сто книги - романи, сборници с приказки и разкази, много илюстровани книжки. Сред най-известните й произведения са трите романа за Карлсон и Дребосъчето: ,Карлсон, който живее на покрива" (1955), "Карлсон от покрива отново лети" (1962) и "Ето го пак Карлсон от покрива" (1968).

+ В едно малко градче близо до една висока планина край голяма река живяло едно момче. Но момчето не приличало на другите деца. То било малко по друго. Първо то никога не сресваше косата си затова тя била чорлава над челото и смачкана отстрани приличало на изгоряла трева от слънцето през която е минало цяло стадо телци. То никога не слагало шапка на главата си. И шапката без туй не седяла на главата му, защото косата му била чорлава. Него са го наричали Ян Бибиян. Когато бил малък баща му и майка му са го оставили пред една къща. Но той бил винаги щастлив.Ян Бибиян си имал само един приятел.Един дявол. Който се казвал Фют.

Някога в Кайро живял беден обущар на име Маруф.Той имал зла и свадлива жена , която ностоянно го тормозела. Тя се казвала Фатима но са я наричали Вещицата.Всекиден тя казвала на мъжа си да и вземе баничка с пчелен мед.И казвала ако не ѝ вземе ,че ще го набие. Отчаян, обущарят избягал от дома си. С помоща на един добир дъх той попаднал в непозната страна.Срещата с негов другар от детството променила коренно живота му.Маруф станал султански зет.

Героите в текста са.Фатима,Маруф,съдията,дъх,Бог,Али и др.

+ В книгата се разказва за едно момче на име Том Сойер.Той е момче без майка и баща. Живее с леля си. Том си има приятел на име Джим. Той е добър приятел. Но е негърче. Том си има още един приятел на име Хъкълбери Фин. Той не обича да ходи на училище и се диржи много неприлично.Том Сойер много завижда на приятеля си за това.Двамата вършатпакости в градчето Сент Петерсбург и наказват усобено Том.Момчетата събират много боклуци които смятат за скъпоцени играчки и ги разменят по между си.Том и приятелите му винаги израят на лоши игри и правят пакости. Героите са Том Сойер,леля Поли,Джим,Сид, Беки,Хъкълбери Фин и др.

+ Майли е убедена, че баща ѝ няма да има нещо против тя да отиде на нашумял нов филм.Все пак тя е знаменитост! Тя си мисли, че баща ѝ ще позволи.Но това не е вярно,Предстоят важни изпити в училище и момичето трябва да остане вкъщи и учи Но как да устои на изкушеието...И Мойли се измъква тайно, за да се появи на прожекцията заедно с Лили и Оливър. Акогато по – късно вижда баща си в същия киносалон,тя разбира , че не е единствената, която има какво да крие. Героите са Майли,мистър Стюарт, Аштън Къчър, Джаксън,Лили,Оливър, Хана Монтана и др.

+ Матилда е невероятно дете още преди да тръгне в първи клас, прочита всички книги от местната библиотека, умее и да прави сложни изчисления на ум.Макар, че никой не ѝ обръща внимание, тя е единствената, която може да се противопостави на мис Трънчъбъл зловещата директорка на училището. Матилда е невероятно момиче!

+ Имало едно време красиво момиче на име Луси Джесика Хартли. Тя мечтала да бъде дизайнерка. Имала си дневник и пишела всеки ден. Луси и Джулс били най–добри приятелки. После се запознали с Тилда. Трите били не разделни. Заедно рисували и играели. В дневника на Луси имало знаци крадки думи. МД - означавало между другото а НДПЗ – означавало най-добри приятели за винаги. Луси харесвала едно момче с куче и всеки ден правила планове за да бъдат гаджета.Трите момичета си играли рисували никога не се разделяли. Мечтали да станат дизайнерки. Много поздрави Луси. Това беше моят дневник.

+ Един ден когато Клара и момчето са играли в детската градина чули едно тънко гласче. Клара казала , че е едно коте защото само котките казвали мииаауу. Момчето казало , че не вижда никъде коте. Клара казала , че котето е малко. Момчето попитало откъде знае , че е малко коте. Тя отговорила , че само малките котки имат тънки гласчета. Казала , че големите котки мяукат по различно. Клара и момчето са почнали да търсят коте и скоро открили под храста едно много малко котенце. Било черно като катран и имало едно бяло петно на челото и бяло крайче на опашката си.Клара се зарадвала много. Момчето попитало какво ще правят с него.Клара казала , че трябваре да го гледат в къщи. Момчето попитало дали майка им ще им разреши. Клара казала , че майка им обича котки и ще даде. После след пет секунди момчето попитало дали татко им ще позволи , защото те си имали куче на име Шнуфи пък Шнуфи не харесвал котки. Клара казала , че това малко бедно коте всички ще го искат. Те взели котето и си отишли в къщи.