Читателски дневник на Симге Мехмед

+„Белия зъб“ (на английски: White Fang) е роман на американския писател Джек Лондон, публикуван през 1906 година. Това е един от най-известните романи на Джек Лондон.Романът проследява живота на Белия зъб - кучето с вълча кръв - отгледано от индианци по време на златната треска в Аляска, то е продадено на белите и обучено да участва в бой с кучета. Спасено е от Уийдън Скот, на когото служи до края на живота си.Джек Лондон (на английски: Jack London, 1876-1916), с вероятно рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 г.) е американски писател, автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са “Морският вълк”, “Белия зъб”, “Дивото зове”, “Мартин Идън”, “Лунната долина”, „Белю Пушилката“ и др.

+ Майли е убедена,че баща ѝ няма да има нищо предвид тя да отиде на предпремиерата на нашумял нов филм. Все пак тя е знаменитост. Не може да ѝ откаже. Предстоят важни изпити в училище и момичето трябва да остане в къщи и да учи. Героите в книгата са Майли,Лили,Оливър,Мистър Стюарт,Джаксън и Роби. Любимият ми герой е Лили защото е мила,смешна ,забавна и красива.

+ В книгата се разказва за невероятните приключения на барон Мюнхаузен. Веднъж той застрелял много патици само с един изстрел. Друг път пък, имало толкова много сняг, че баронът завързал юздите на коня си за купола на една църква. Когато се събудил снегът вече се бил разстопил и той бил на двора . Главният герой е барон Мюнхаузен.

+ В книгата се разказва за много от гръцките богове, които са Прометей, Фаетон, Хелиос, Зевс , Афродита и други. Любимата ми глава е Одисеята.В нея се описват премеждията на Одисей. Най-силно впечатление ми направи случката с циклопите. Героите в тази книга са боговете и хората.

+ В тази книга се разказва за децата на семейство Банкс, които са Джейн, Майкъл, Джон, Барбара и малката Анабел. Те и тяхната вълшебна гувернантка Мери Попинз изживели много вълнуващи приключения. Например една вечер отишли на странен бал, където имало герои от приказките. Веднъж Майкъл си пожелал три желания без наистина да е искал да се случат.Когато той, неговите братя, сестри и Мери Попинз били в парка, Майкъл неочаквано се издигнал на небето, където котки държали децата които си били пожелали да са сами за заложници. Накрая Мери Попинз го измъкнала и всички се прибрали у дома. Героите в тази книга са Джейн, Майкъл, близнаците Джон и Барбара, Анабел, техните родители, Мери Попинз, домашните им помощници и други. Най-много ми хареса , когато Мери Попинз и децата отишли на бала, където имало герои от приказките.

+ В едно малко градче близо до една висока планина край голяма река живяло едно момче.Момчето не приличало на другите деца. То било малко по друго. Първо то никога не сресваше косата си затова тя била чорлава над челото и смачкана отстрани приличало на изгоряла трева от слънцето през която е минало цяло стадо телци. То никога не слагало шапка на главата си. И шапката без туй не седяла на главата му, защото косата му била чорлава. Него са го наричали Ян Бибиян. Когато бил малък баща му и майка му са го оставили пред една къща. Но той бил винаги щастлив.Ян Бибиян си имал само един приятел.Един дявол. Който се казвал Фют.

+ В тази книга се разказва за Емил от Люнеберя е най-палавото момче в Швеция,а може би и в целия свят.Той върши повече пакости отколкото са дните в годината.Вместо знаме вдига пилона сестричката си Ида,пада от кокили право в супника на госпожа Петрел,напива прасетата и кокошките...Но когато в една зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар,Емил впряган шейната и тръгва сам срещу виелицата. Героите в книгата са:Емил,сестричката и Ида,баща му,майка му,баба му дядо му,госпожа Петрел

+ Имало едно време красиво момиче на име Луси Джесика Хартли. Тя мечтала да бъде дизайнерка. Имала си дневник и пишела всеки ден. Луси и Джулс били най–добри приятелки. После се запознали с Тилда. Трите били не разделни. Заедно рисували и играели. В дневника на Луси имало знаци крадки думи. МД - означавало между другото а НДПЗ – означавало най-добри приятели за винаги. Луси харесвала едно момче с куче и всеки ден правила планове за да бъдат гаджета.Трите момичета си играли рисували никога не се разделяли. Мечтали да станат дизайнерки. Много поздрави Луси. Това беше моят дневник.

+ Книгата се разказва за едно костенурче което се казва Франклин. Един ден майката и бащата на костенурчетата бяха поканени на гости. Както винаги щеше да ги гледа баба костенурка, но тя беше настинала затова те се обадиха на една бавачка. След като госпожа Ондатра пристигна тя им приготви вечеря. Когато станали от масата бавачката им предложила да приготви нещо сладко.Франклин когато пусна радиото госпожа Ондатра го посъветва, че това предаване не е за малки костенурчета. Франклин не я послуша и много съжаляваше, защото го беше страх да заспи.За да го успокои госпожа Ондатра предложи да подредят пъзелите му и да пият мляко с какао. Бащата и майката на Франклин пристигнаха затова бавачката трябваше да си тръгва. Костенурчето прегърна госпожа Ондатра и и казало, че е неговата любима бавачка. Героите са Франклин, баба костенурка, мама костенурка, татко костенурко и госпожа Ондатра. Най-силно впечатление ми направи това,че Франклин не обичаше госпожа Ондатра и не ис-каше да ги гледа но после станаха много добри приятели. Поуката от тази книга е,че трябва да слушаме по възрастни хора.

+ В книгата се разказва за една дървена кукла на име Пинокио. Историята започва как майстор Череша подарява едно въл- шебно дърво,което говори на своя приятел Джепето.Джепето прави от дървото кукла и я нарича Пинокио.В началото Пино- кио въобще не слуша своя баща и не иска да ходи на училище.Така започват много приключения .Най накрая Пинокио става добър и се превръща в истинско момче. Главни герои са Пинокио,Джепето,Феята,Фитилчо и други. Най много ми хареса когато Пинокио стана послушно момче и започна работа за да може да изхранва баща си. От тази книга разбрах,че доброто винаги се награждава и е хубаво да слушаме своите родители.